Как да си направим детска панорамна книжка

Кое дете не обича да му четат книжки? А какво ще кажете, ако му дадете възможност само да си направи такава? Още повече, ако е с красиви, панорамни картинки? Може да звучи сложно, но е доста лесно…

Идеята ми хрумна, след като бяхме направили доволно количество от тези 3D картички. А после, понеже трябваше да ги съхранявам по някакъв начин, ги сгъвах една до друга и в един момент си казах, че по тази технология бих могла да направя и книжка…

Освен забавното време, отделено за изработката им, книжките ни имат и друго предимство - предизвикат децата да разказват, обяснявайки всяка картинка…

                                     

Така че, представям ви книжката на Янчето. За пеперудата, калинката и цветето… Накратко, сюжетът е следният – докато пеперудата летяла, завалял дъжд и намокрил крилата й, затова калинката й предложила да се скрие при нея, в цветето…

А книжката на Алиса е за две сестрички, които живели в къща, близо до гората и отишли да наберат гъбки за супа, а после се прибрали и майка им я е сготвила, а те дали малко и на котката :)

Домашно дистрес мастило

Ако се чудите какво е дистрес мастило – това е мастило на водни основа, придаващо старинен вид на даден крафт проект.

Понеже наскоро си правихме фон от разтворени с капка вода бои за яйца и картончетата ни станаха с красиви цветни акценти, реших да видя какво би се получило, ако използвам боичките като фон от дистрес мастило. Просто сложих малко прахче от боята в чинийка и я разнесох с помощта на суха гъбичка с въртеливо движение от външната част на листа към вътрешната.

Този част напръсках с вода – получиха се тези красиви петънца.

Все пак, боичките за яйца не са чак толкова добър заместител на дистрес мастилата – на местата, където съм докосвала с пръсти листите, цветът се разнася трудно, а тъй като все още не бях наясно с този ефект, изобщо не съм се притеснявала от начина, по който съм подпирала с пръсти листчетата, за да стоят стабилно. Мисля, че на този етап това е чак толкова голям проблем, защото в картичките ще се вижда съвсем малка част от така направения фон, а средата на листчетата лесно ще се прикрие с картинка, цвете, панделка, дантела или каквото ни хрумне впоследствие… Нещо такова…

Фон за картички

Днешната идейка е за лесен фон, с който да оцветите картончета и листчета. А тя е следната – разтваряте няколко прашинки боя за яйца в капка вода и нанасяте върху листите с гъбичка за чинии.

Не е никак сложно, но е важно да се използва съвсем минимално количество вода, защото така не само, че шарките стават по-наситени, но и листите не се огъват. За изсъхването може да си помогнете с сешоар,  а огънатото може да се изглади с ютия :) За цвят шампанско използвахме разтворимо кафе, защото в боичките ни за яйца нямаше такъв цвят. Нямахме и останали от миналогодишния Великден боички с кристали, но днес си мисля да си взема, за да пробваме и с тях… 

Получават се красиви и нежни щрихи, а и е забавно – това са проектите на Алиса и Янчето…

А това е първата ми картичка с подобен фон – нямах търпение да го пробвам…

Първата ми шейкър картичка

Преди няколко часа видях тази шейкър картичка при Валари и толкова ми хареса, че не се стърпях и опитах да направя подобна. Да поясня - шейкър картичка е картичка, която съдържа различни незастопорени елементчета, които променят положението си при раздвижването на картичката…

Та, исках да направя шейкър картичка, но да е нещо по-различно от обичайните картички с коледни снежинки. Не исках и да заимствам идеята на Валари, въпреки че на децата ми доста би им допаднала идеята да украсят буркан с мънистата от куфарчето си за бижута…

Исках да направя нещо синьо – тези дни съм на такава вълна. И, естествено реших, че синьото ще е море, и ще го съчетая с подвижни жълти песъчинки. Обяснявам това, защото едва ли някои би се досетил какво изобразява картичката ми – нямах нито морски декор, нито пясък… Затова пробвах да изрежа елементи от салфетка със сини цветя, надявайки се песъчинките ми да прикрият цветята от фона. Е, не се получи – пак си личи, че са цветя :) Вместо пясък използвах оцветена със жълт тебешир сол…

А ето и работния процес стъпка по стъпка – с помощта на макетно ножче изрязах желания размер за кутийката в картичката ми, а после върху изрязаното парченце картон залепих избрания мотив. Мотива обкантих с по-голямо парченце бяла хартия.

Изрязах прозрачното листче от рамка за снимки, но мисля, че и целофан от бонбони или листче от стикери би свършило същата работа… Прозрачното листче е по-голямо от изрязания шаблон, за да може добре да се залепи за вътрешната страна на основата.

 След това, като се залепи добре, върху него, отново от опаковата страна, сложих обкантения с бяло мотив. Залепих го от 3-те страни, после добавих солените песъчинки и го залепих и от 4-тата страна – последното действие направих с по-фина четка.

После декорирах – нали исках да прилича на море, та затова му сложих мрежички и мидичка – то май само това му е морското… Надявам се, че следващия път ще съм по-подготвена и картичката ми ще стане по-добра.

  И, преди да приключа с публикацията, да се похваля и с картичката на Алиса – тя е на 7 години (много държи да отбележа годините й) и също направи първата си шейкър картичка. Естествено, украси я с рамка от сърчица, както му прилича на всяко седемгодишно момиченце, но и добави и мрежа с мидички. За такава оригинална декорация с мидички в мрежа едва ли бих се досетила...

А картичките на Янчето бяха 5-6 – всички отпадни парченца и елементи бяха изцяло оползотворени от нея – снимах само 2 от нейните мини картички, в които има и мрежички, и парченца от щипки, и сърчица, и панделки, и изрязани от пънч еленчета, че дори малко парченце паус от неуспешен опит за картичка пергамано… А сега, докато пиша това, малката ми принцеса е взела едни коледни печати и ме вика, да й сложа и от тях...

Декупаж върху платненки

Предполагам повечето от нас са чували за декупаж (използване на салфетки за декорация) върху различни картички, кутии или мебели. Едва ли са се замисляли обаче, че и обувките могат да се декорират по подобен начин. Идеята видях преди доста време тук (този сайт води личната ми класация за идеи, като най-пълен, подреден и нагледен)

Та, идеята много ми хареса, но тогава не намерих върху какво да я приложа – беше зима и не мислех, че с подобна декорация бих била спокойна в мокрото и кишаво време навън. Пък и нямах подходящи обувки, върху които да се престраша да опитам… Всъщност, до преди два месеца бях забравила за този проект - до последното пране на платненките на дъщеря ми. Бяха бели, и понеже времето на съхненето им съвпадна с периода на многото валежи тук, доста време стояха под навеса на площадката, без да могат да изсъхнат заради влажния въздух. Вероятно по тази причина, когато ги прибрах в къщи, на връхчетата им, там, където са пръстите, се бяха образували жълтеникави следи от водата… В началото реших да не се занимавам повече с платненките – смятах да й ги оставя за игра пред къщи (и без това имаше още два чифта), така че не се трогнах особено от вида им… После времето се стопли, тя така и не ги обу, и аз тъкмо се канех да ги занеса в мазата, когато се сетих за онези обувки, които бях видяла в посочения по-горе сайт и опитах…

Резултатът ми хареса. На дъщеря ми също. Само дето така и не можа да ги обуе, защото междувременно й станаха малки :( По тази причина не са и съвсем довършени – отгоре са минати само с С200. Всъщност, за направата им използвах само салфетки и С200. Мислех после да си взема медиум за текстил, за да мога да ги пера, но понеже така и нямаше да бъдат обути повторно, а скоро не мисля да правя експерименти върху тъкани, се отказах. С две думи - не мога да препоръчам медиум за текстил, ако има желаещи да опитат да декорират по подобен начин старите платненки на децата си… Иначе с С200 повърхността си остава мека и лесно се огъва – предполагам, че и с медиума ефектът ще е същия…